Един общоевропейски език

България (Bŭlgariya),
София (Sofia)

в Европа и в много от тях се говорят няколко езика. Границите в ЕС и още няколко държави са изчезнали, пътуването е свободно. Поради различието на отделните езици обаче границите се издигат като невидими берлински стени между нашите държави. Колко добре щеше да бъде, ако можехме да разбираме нашите близки и далечни съседи! Бихме могли да научим много един от друг. Знанието на „обикновения човек“ не се смята за толкова важно, колкото това на учените или на известните. Но затова пък е изпълнено с всекидневни преживявания, познания, които бихме могли да предаваме един на друг, ако се разбирахме. Европа би се развила много по-бързо, ако „всекидневното знание“ нахлуваше свободно през границите. Наблюдава се, че често пъти се чувстваме не на място, когато посещаваме друга европейска държава. Не можем да общуваме с тамошните хора поради липса на езикови познания. А нямаше ли да е хубаво да опознаем тези хора с техните обичаи, култура и мисли! Бихме могли да дадем един на друг много идеи, да избегнем многократното откриване на едно и също нещо само че на различни места. Би било голяма възможност както за духовното ни развитие, така и за стопанското. Когато заминем нанякъде, бихме могли да се изявяваме там без езикови спънки. В държавите икономически гиганти употребата на общ език е факт, например САЩ и Китай. Това им дава голямо предимство, което и ние желаем да пресъздадем.

Жителите на различите европейски държави опитват да се разбират един друг посредством употребата на 3-4 езика, принадлежащи на големите държави. Преди всичко посредством английския, който(поради САЩ-американското влияние?) излиза на преден план. Английският обаче е официален само за 3 от общо 46(+19) страни. Тъкмо поради това много не желаят, той да бъде въведен като официален общ език. Защо пък трябва да говорим техния им език? И с какво той е по-добър от нашия? Европа е прекалено многообразна, че да изразяваме нашата принадлежност към нея посредством един наложен ни, за мнозинството чужд, език. Европа не бива да бъде поредната англоговоряща колония. Английският потиска собствените ни езици. Много думи биват просто заимствани. Те звучат чуждо, небългарско. Пращаме есемеси, пускаме писма по имейла, кликваме лайк, следим ТВ шоута, инсталираме драйвери, гледаме влогове на таблета. Постепенно нашите държавни и национални езици биват изтиквани от употребимия език. От жителите на по-малките страни се очаква да изучават езика на някоя по-голяма. Ако не го правят, значи били необразовани, неспособни да се приспособяват. Но езиците на по-малките държави са също толкова важни, колкото и тези на големите. Техните носители ги обичат и се чувстват свързани с тях. Много не могат за нищо на света да научат езика на някоя голяма страна поради чувството, че по този начин се подлагат на претопяване. А ако пък го направят, то не е сигурно, че знанията им ще бъдат от полза в разговор, където например единият знае немски, а другият – френски. Жителите на големите страни също не учат с удоволствие чужди езици. Не е възможно например в Русия или Франция да говориш с някой средностатистически човек на немски или английски, защото той принципно не иска да научи тези езици и, разбира се, това важи и в обратния смисъл. Затова съществуването на един приет от всички общ език е от особена важност. Езиците на големите държави не бива да си присвоят ролята на общоевропейски език. Стойността на един език не бива да бъде определяна по това дали е по-говорен от друг.

България (Bŭlgariya),
Варна (Varna)

Това ще бъде езикът на Европа, затова в него трябва да участват всички официално признати езици на държавите, чиито територии се намират на континента. Езикът трябва да се състави от всички говорени днес живи езици, за да може всеки да открия своя в него и по този начин да се отъждествят. Най-напред трябва да бъдат въведени думите, които са близки в различните езици. Струва си да се дава предимство на по-кратките думи. Например думата „добър“ на унгарски е jó, а еднозначната руска дума е „хорошо“. Тази дума на унгарски се състои от 2 букви, а на руски − от 6. По-кратките думи заемат по-малко място при складирането на данни както в традиционна, така и в дигитална форма. Необходима се по-малко мастило, хартия, компактдискове, памет и т.н. По-кратките думи са по-лесни за научаване, изговаряне и бързо и лесно записване. При изпращането на съобщение по телефона трябва да са натискат по-малко бутони, вместо да се съкращават думите. Освен това свързването на един звук с една буква ще е полезно за простотата и спестяването на място. Друго предимство е използването на букви, които заемат само един интервал. Всичко това ще направи езикът еднозначен и всеки ще знае какво какво значи.

Като пример подхождат английският и френският, които главно не изпълняват тези изисквания. Трябва да се учи произношението на почти всяка дума, защото тя може да бъде прочетена по 2-3 различни начина или един звук записан с 2-3-4 букви. Така записаните думи съдържат излишни букви, които в разговор не се произнасят. Един пример от английския: to, too, you, crew, two. Всички тези думи в произнесен вариант завършват на „У“, а се пишат съвсем различно: U = O, OO, OU, EW, WO. Който ги види за пръв път, няма да може да ги произнесе вярно. Въпреки че английският използва кратката латинска азбука, както е видно от примера, това не го прави по прост. В допълнение различните жители на англоговорящите страни говорят с големи различия помежду си.

България (Bŭlgariya),
Пловдив (Plovdiv)

За общоевропейския език трябва да се използва единен начин на изписване. Няма смисъл да се пише едновременно на латиница и кирилица. Латинските букви са по-сбити. По-рядко е заемането на два интервала от една буква. Различните падежи също трябва да се избягват. Отделни форми за учтивост също може да се пренебрегнат.

Думите трябва да бъдат прибавяни пропорционално към езика според броя на хората, които го говорят(дължината на думите е от голямо значение.) Когато обаче европейският дял от територията на една държава достига 5%, тогава тази държава може според броя на там живеещите и според официалния си език да вземе участие в общоевропейския език. Няма обаче да е добре, ако в общоевропейския език най-често употребяваните думи произхождат от езиците на 2-3 големи държави. Така начинанието ще се обезсмисли. Затова най-използваните 7000-8000 думи от всекидневната реч трябва да са по равен брой от всеки език. Граматиката трябва също да се създаде с оглед на нейната простота. По-кратките представки и членове имат предимство.

Не трябва да следваме модела на мъртви и изкуствени езици(напр. Есперанто), както и национални и регионални езици на земи извън Европа. Езикът трябва да е жив, модерен, неутрален и да принадлежи на европейците.

България (Bŭlgariya),
Стара планина (Stara planina)

Създаденият общоевропейски език може да се разпространява чрез медиите, интернет, телевизията и радиото, за да може той да се наложи едновременно в цяла Европа. Това вече не е проблем. Редом с националния език и този може да започне да се преподава в детската градина. Така и нашият собствен език няма да се изгуби, защото ще можем да продължим да го говорим у дома, а и общоевропейският език ще съдържа част от него. Много предимства могат да бъдат изредени относно новия език. Например може да се премахнат многоезиковите указания за употреба на стоките, които са голям разход за производителите, които искат да спазват местните закони. Тези указания са често толкова големи, колкото една книга или тетрадка, за които се използват напразно купища хартия. Това се отразява на околния свят.

Целта на eubabel.eu е създаването на общоевропейския език. Ще ми бъде голямо удоволствие, ако граждани и специалисти биха допринесли за създаването му. Колкото по-голямо е участието, толкова по-бързо ще се превърне в комунален език.